Също по темата

Monumentum Ancyranum е изсечената върху стените на Храма на Август в Анкара най-пълна от запазените копия на Res Gestae Divi Augusti – политическото завещание на първия римски император Август. Бронзовите оригинали, които са стояли до мавзолея на Август в Рим, отдавна са изгубени, затова именно тази каменна копия от I век сл. Хр. е основният източник на текста за историците по целия свят.

Това са 35 параграфа, продиктувани от самия Август малко преди смъртта му. В тях той изброява от първо лице своите военни победи, даренията за обществото, възстановените храмове, заселването на ветераните, както и броя на гладиаторите в организираните от него игри. По жанр това е едновременно политически отчет, пропаганда и лична хроника на епохата.

След смъртта на Август през 14 г. сл. Хр. провинциите на Римската империя получиха копия от неговите „Деяния“ с цел разпространение на култа към императора. В Анкира (днешна Анкара) текстът е изсечен директно върху стените на храма — латинската версия вътре в пронаоса, гръцкият превод отвън. Камъкът се оказа по-траен от бронза: римските оригинали пред мавзолея са изгубени, а стените в Анкара са устояли.

Провинция Галатия беше двуезична: римските чиновници и армията четяха на латински, а местното население — на гръцки. Двойната версия осигуряваше максимален обхват на имперската пропаганда: латинският текст беше поставен вътре в пронаоса за официалната аудитория, а гръцкият превод – отвън на целата, за да може да го прочете всеки минувач.

Текстът е бил открит отново през 1550-те–1560-те години от хърватския дипломат Антун Вранчич (латинизирано име — Андреас Вранчич), пътувал през Анадола. Оттогава Monumentum Ancyranum се превърна в задължителна дестинация за всички научни експедиции в региона. Точна копия на надписа в пълен размер е създадена за Световното изложение през 1911 г. в Рим и днес се съхранява в Museo della Civiltà Romana.

Преди построяването на „Аугустеум“ през 25–20 г. пр.н.е. на това място вероятно е имало по-ранно фригийско светилище, посветено на лунния бог Мен или на богинята Кибела. Римляните включили старото сакрално място в новия култов комплекс — стандартна практика за интегриране на местните религиозни традиции в имперската идеология.

До наши дни са се запазили двете странични стени на храма, богато украсеният с резба вход и следи от шестте колони на фасадата. Въз основа на тези останки учените възстановяват първоначалния план на сградата като простил с шестколонна колонада. Надписите по стените са се запазили в достатъчен обем, за да се възстанови пълният текст на Res Gestae.

Историята на това място е многопластова: през V–VI век храмът е преустроен във византийска църква, а през XV век в непосредствена близост до него е построена джамията Хаджи Байрам — втората по религиозно значение светиня в Анкара. Зданието на храма фактически се превърна в част от външния двор на джамията. Днес античните руини и османската джамия се намират буквално на няколко метра една от друга, създавайки рядък архитектурен диалог между различни цивилизации.

Входът в откритата част на Храма на Август обикновено е безплатен. Разглеждане на обекта отнема между 30 и 60 минути, а ако проявявате по-голям интерес към епиграфиката — до 90 минути. Посещението на съседната джамия Хаджи Байрам също е безплатно, но изисква спазване на някои правила: да си събуете обувките, жените да си покрият главите и да избягвате да влизате по време на намаз.

Да, това е място, което представлява интерес за широката публика. Дори и без познания по латински или старогръцки, стените с надписи на две хиляди години правят силно впечатление. Контекстът се възприема лесно благодарение на обяснителните табелки на място. Въпреки това любителите на историята и епиграфиката ще получат значително повече: препоръчително е предварително да се прочете поне краткото резюме на „Res Gestae“.

Храмът се вписва чудесно в пешеходния маршрут из историческия център на Анкара. Оттук са около 1,5 км до крепостта „Анкара Калеси“ с панорамни гледки към града и до Музея на анатолийските цивилизации — един от най-добрите археологически музеи в Турция. Заедно тези три обекта дават пълна картина на историята от хетската епоха през античния Рим до османския период.

Планирайте посещението си сутрин или в края на деня: страничното слънчево осветление подчертава релефа на буквите върху камъка и латинският надпис се чете най-ясно. По обед стената е осветена отпред, надписите губят контраст и се различават трудно на снимките. Пролетта и есента са най-добрите сезони: комфортна температура и мека светлина.

Най-удобният маршрут е с метрото Ankaray до станция „Улус“, след което около 10 минути пеша на изток през търговските улички на стария център. От „Къзълай“ това е една спирка или 2 км пеша. От летище Esenboğa – автобус Havaş до Ulus (около 45 минути) или такси. Паркирането в района е трудно, затова е по-добре да използвате метрото.

Ако се интересувате от епиграфика, вземете бинокъл или фотоапарат с обектив 70–200 мм: горните редове на надписа са разположени високо и без оптика се различават трудно. Жените трябва да вземат шал за посещение на джамията Хаджи Байрам. Удобните обувки са задължителни — теренът е каменист, а по-нататъшният пешеходен маршрут през Улус ще отнеме няколко часа.

Влезте в оградената територия на храма и като първо нещо разгледайте вътрешните стени на пронаоса — там е издълбана латинската версия на „Res Gestae Divi Augusti“. Четете отгоре надолу, като се движите по стената: текстът е структуриран по параграфи. Обърнете внимание на състоянието на отделните фрагменти и на местата, където камъкът е повреден.

Обиколете храма и открийте външната стена на целата, на която е изписан гръцкият превод на същия текст. Сравнете обема и състоянието на двете версии. Ако владеете гръцки или латински, това е рядка възможност да прочетете автентичен имперски текст от I век сл. Хр. директно върху оригиналния камък. Разгледайте също така вратата с издълбания орнамент.

Джамията от XV век се намира в непосредствена близост до храма. Свалете обувките си на входа, а жените трябва да покрият главите си. Следете за времето на молитвите: около 15 минути преди намаза и по време на него туристите не влизат. Посетителите са свикнали с туристите, но се дръжте тихо и с уважение. Интериорът на джамията допълва картината на вековното съжителство на различни култури на едно място.

След като разгледате храма и джамията, се отправете към крепостта „Анкара Калеси“ (на около 1,5 км пеша) — оттам се разкрива панорамна гледка към целия град. След това посетете Музея на анатолийските цивилизации, който се намира в непосредствена близост до крепостта: експозицията обхваща периода от палеолита до османската епоха и предоставя пълен исторически контекст за всичко, което сте видели през деня.